ИЛЍРИ мн. Племена от индоевропейски произход, населявали в древността западната част на Балканския полуостров, главно областта Илирия, разположена на източния бряг на Адриатическо море. Траките са първите жители на нашите земи. Техните западни съседи били илирите, а на юг живеели гърците. Ист. VII кл, 5. Около 1200 г. пр.н.е. се появяват на сцената на човешката история илирите – прадедите на албанския народ. ВН, 1959, бр. 2571, 4.