ЍЛОВИНА ж. Диал. Иловица, илавица. Кръв бе напръскала тревата и по камъните се търкаляха таври, зафърлили широки мечове, пръснали броня и шлемове по иловината, дето са ги влекли конете. Н. Райнов, ВДБ, 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)