ИЛÒТ м. 1. Истор. Мъж, член на основната маса на победеното и поробено население в Древна Спарта. Най-голяма част от поробеното население съставлявали илотите. Те нямали своя земя и били заставени да обработват земите на спартанците. Ист. V кл, 62.
2. Прен. Остар. Безправен, експлоатиран човек; роб.
– От гр. εἱλώτης. – Γ. Йошев, Кратка всеобща история, 1861.