ИЛЮЗÒРНО. Нареч. от илюзорен; въображаемо, недействително, нереално. Безсилни да осъществят мечтите си за добруване на този свят, хората ги реализирали мислено, илюзорно, чрез религията. ВН, 1960, бр. 2663, 2. Преди всичко искаме да се следва националният интерес. Сега вероятно това изглежда илюзорно, но трябва да гледаме на нещата от позицията след 15 – 20 години. Д, 2008, бр. 172 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)