ИЛЮЗÒРНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на илюзорен. Дерен самостоятелно е достигнал до най-важния резултат на французския кубизъм: разбиране на природата като закономерно творение, чуждо на всяка илюзорност в архитектурата, и реабилитация на пространственото построение в живописта. К, 1927, бр. 115, 2. А тази илюзорност и въображаемият свят, в който се озовава човек в интернет, го изолират от реалността, правят го инертен, дори безразличен към това, което реално се случва. Утро, 2019, бр. 8765 [еа].