ИЛЮМИНА̀ЦИЯ ж. Специално ярко осветяване, обикн. в разноцветни светлини на улици, сгради и под. по случай някакъв празник, тържество. От това място въздухът над Русе се виждаше озарен като от пожар – от илюминацията. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 125. Скоро градът взема пак празничен вид. Вечерта стана своеобразна илюминация. Кой турил фенерчета под самите стрехи, кой при един плет запалил една бъчва със смола, а кой просто насред пътя наклал огън. Към всичко това прибавете едно непрестанно стреляне, като че в града става битка. С. Радев, ССБ I, 159.
– От лат. illuminatio, -onis ‘осветяване’ през фр. illumination. – Кр. Пишурка, Кудкудачка или разни морални стихове и приказки, 1871.