ИЛЮСТРАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който служи за илюстрация (в 3 знач.); пояснителен. И тук при дирене единството между литературния текст и илюстративния материал Илия Бешков отново говори, че основното в изкуството е човешкият характер. Е. Каранфилов, Б III, 104. Животът и творчеството на писателя са показани в изложбата с богат илюстративен и документален материал. ВН, 1960, бр. 2621, 1. В определения за всеки учебник обем се включва и илюстративният материал. ВН, 1960, бр. 2648, 3.

– От нем. illustrativ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)