ИЛЮСТРА̀ТОР м. Художник, който рисува илюстрации (в 1 знач.). Илия Бешков остави огромно наследство и в областта на илюстрацията. Неговите рисунки радваха и възпитаваха цели поколения български деца. Днес малките читатели губят един от най-любимите си илюстратори. ВН, 1958, бр. 2002, 4. Високите изисквания към илюстратора се основават на факта, че той трябва да прочете творбата като задълбочен анализатор, за да може да извлече синтеза на онова, което словесните образи представят. Прогл., 1995, кн. 4, 46.

– От фр. illustrateur.


Източник: Речник на българския език (онлайн)