ИЛЮСТРА̀ТОРКА ж. Художничка, която рисува илюстрации (в 1 знач.). Писателят е носител на двете най-големи скандинавски награди за криминална литература. Съпругата му е илюстраторка на детски книги. С, 2014, бр. 7859 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)