ИЛЮСТРЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Рисувам, правя илюстрация (в 1 знач.) към даден текст. Спомням си например как тогава идваше у нас младият художник Π. Π. Морозов, който илюстрираше цитатите и тези илюстрации биха могли и днес да служат за добър пример. Т. Влайков, СбЦГМГ, 326.
2. Прен. Пояснявам, подкрепям, доказвам или допълвам нещо чрез пример, чрез конкретен материал. Когато иска да илюстрира своите възгледи за художествено творчество, за тенденциозност в изкуството, за жизнена правда и т.н. той [Благоев] сочи писатели като Пушкин, Толстой, Сервантес, Гьоте и др. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 131. Разговорът се насочи към сравняване на различни италиански композитори. Мейн познаваше добре италианската опера и тананикаше отделни пасажи, за да илюстрира своите доводи. Б. Бонев, СС (превод) [еа]. С множество диаграми успя да илюстрира своите важни заключения. Археол., 1996, кн. 2–3 [еа].
3. Служа като поясняващ, конкретен пример, илюстрация (в 3 знач.). „Мехмед Синап“ илюстрира борбата на родопските селяни помаци (българомохамедани) и турци срещу разлагащата се султанска власт в края на XVIII век. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 183. Известна искра от вяра в човека, в борческите му възможности запалва съзнанието на автора в разказа „На котва“. Главният герой тук е интелигент и като всички интелигенти у Стаматов илюстрира неговия скептицизъм. Г. Цанев, СИБЛ, 262. илюстрирам се страд. В тях [фейлетоните] се открива и духовито се илюстрира с лекия замах на един карикатурист всичко отрицателно в нашия културен и политически живот. Б. Ангелов, ЛС, 233.
– От нем. illustrieren.