ИЛЮСТРЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от илюстрирам като прил. За книга, текст – който е с илюстрации (в 1 знач.); илюстрован. Райнов се върна от Париж, стана професор по история на изкуството в Художествената академия в София, приготви дванайсет илюстрирани тома „История на изкуството“. Н. Лилиев, Съч. III, 63. Пратеници от далече носели ценни дарове от един владетел за друг – илюстрирани ръкописи, произведения на приложното изкуство и църковен инвентар. Хр. Ковачевски, СК, 16.