ИЛЯ̀М м. Остар. и диал. Съдебно решение, присъда. – Доведете ми ги тука сега, аз да им издам иляма! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192. На осъдените на смърт нищо предварително не съобщаваха – откарваха право на бесилката и там пред публиката им се прочиташе присъдата – „иляма“. Ст. Заимов, Μ Ι, 256.
– От араб. през тур. ilâm.