ИМА̀МСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е свързан с имам. На имамските поданици беше забранено по начало да излизат от страната; изключение се правеше само за членовете на кралското семейство и приближените на имама. П. Цолов, Й, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)