ИМАНЯ̀Р м. Човек, който се занимава с търсене на имàне (във 2 знач.), на ценни предмети от минали епохи, заровени в земята. Иманярите не губеха надежда да открият баснословните ѝ [на могилата] съкровища и постоянно изравяха нови ями по плещите ѝ. Й. Йовков, Ж 1920, 125. Старите иманяри тръгнаха из околността и тайнствено разпитваха, дано открият следите на приказното богатство. Елин Пелин, ЯБ, 48. Дотогава в селото ни имаше само един иманяр. Изселен турчин му пишел къде била заровена хазната – девет катъра с девет товара, девет метра под земята. К. Калчев, ПИЖ, 42–43.