ИМАНЯ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до иманяр. Напоследък той се бе сдобил с една иманярска книга, в която намери оскъдни бележки за това, че в едно място близо до неговия имот има заровени пари. Т. Харманджиев, КЕД, 222. Разправя се, че поради страха от кърджалиите ценностите на монастира били закопани нейде из околността или отнесени в Рилския манастир, и първото предположение продължава да инжектира и до днес иманярската мания на жадните за бързото забогатяване. П. Делирадев, В, 297. Баща му се славеше между другото и с иманярската си страст. А. Гуляшки, СВ, 24. Навсякъде почти народното предание и особено иманярската фантазия смята могилите като място, където са заровени и затрупани безсметни богатства. БР, 1931, кн. 8, 264.