ИМАНЯ̀РСТВО, мн. няма, ср. Занимание на иманяр. Та заприказвахме ние за туй, за онуй и ето че се отвори дума за иманярство и скрити съкровища. Дервишът се огледа предпазливо наоколо и ми пришепна на ухото: – Недалеч оттук е заровено такова богатство, че още толкова камили да имаш, пак не можеш да го дигнеш и да го пренесеш у дома. Св. Минков, ПШ, 43–44. Спомни си, че баща му, който се занимаваше с иманярство, му е разправял някога за голямо съкровище на разбойници, заровено в някаква пещера около манастира „Св. Иван“. Т. Харманджиев, КБД, 121.