ИМАРЀТ м. Остар. Дом (обикн. при джамия), подарен за благотворителни цели, в който се приютяват бедни и странници. Скитници дервиши – преди години те бяха тръгнали от някой зелен оазис край Червеното море, бяха спали пред Каабата в Мека, бяха получили милостиня от имарета на Аляедин бей във Видин и продължаваха все към заник. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 8. Той [султан Мохамед] основа множество училища, имарети, бани, два палата. С. Бобчев, СОИ (превод), 81.
– От араб. през тур. imaret. – С. Бобчев, Съкратена османска история, 1871.