ЍМЕ, мн. именà, ср. 1. Лично название на човек, дадено му при раждането; малко име. Честитият баща дал на рожбата си име Мойсейчо, че всичките имена от рода му бяха завзети вече, а от календаря не искаше да взема име за децата си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12. – Как ви е собственото име? – попита го Нона. – Владимир. Й. Йовков, ЧКГ, 153. – Ей, фъркатичко, тук има ли някоя баба Матеица – Трена по име? Елин Пелин, Съч. I, 34. Не пожелаха на мое име да го кръстят – Игнат. И вместо Игнат да го кръстят, туриха му име ново – Красимир. Н. Хайтов, ДР, 59. Ангел му името, дяволски му делата. Погов. Името му ангелско, сърцето му дяволско. Погов. // Разш. Лично, бащино и фамилно название на човек, лично и фамилно или само фамилно название. В дежурната стая на полицейския участък го срещна червендалест старшия с юнашки засукани мустаци. – Името? – рече той. – Александър Чистов. Г. Караславов, Избр. съч. II, 316. Още в първата книжка на списанието [„Народ и армия“] се яви едно непознато дотогава име, което скоро щеше да стане гордост за българската книжнина: Йордан Йовков. К. Константинов, ППГ, 247. С какъв трепет и с какви надежди я [стихосбирката] разпрати той по редакции и на разни критици! Чак след три месеца се обади един рецензент, и то само с десетина редчета в отдела „Литературна плява“. Колко обидно, позорно и срамно беше това! И да беше я издал с псевдоним, пак как да е, а то с трите си имена... Г. Караславов, Избр. съч. II, 45–46. – Две минутки само! – извика умолително Галианов – така беше името на гимназиста. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. // Допълнително название на човек; прозвище, прякор. Жените почнаха да го избягват, да се боят от него и му дадоха презряното име Песоглавец. Елин Пелин, Съч. IV, 29. Дребното, сухо человече носеше име дядо Димо Лисицата, който гледаше много жално към небесата и смучеше дълбокомислено чибучката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 71. // Понякога с предл. под и членув. Измислено, неистинско название на писател, публицист, революционер и др.; псевдоним. Павел Вежинов е литературното име на Никола Делчев Гугов. Роден е на 9 ноември 1914 година в София. П. Вежинов, ЗЧР, 254. – „Подписвате се Искрен. Псевдоним?“ / – „Алегорично име: както щете / разбирайте и смисъл му вложете. / Това съм: в искреност – непоправим!“ Ем. Попдимитров, СР, 39. – Комитетите не вършеха никаква работа без подписа с моето лъжливо име Аслан Дервишоглу. Ив. Унджиев, ВЛ, 349. Такъв беше човекът, познат под имената Дякона, Васил Левски, Апостола. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. // С предл. под, с и членув. Друго, допълнително название на някого или нещо, подходящо за ситуацията, за която се говори. Манастирът се нарича собствено „Св. Богородица“, но е известен под името „Седем престола“. Ив. Вазов, Съч. XVII, 31. И когато стана на двадесет години, подстригаха го в монашески чин и го приеха в братството под името Еникий. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Сам той се покалугерил тука под името Харитон и останал до смъртта си. Ив. Вазов, РП, 24. Между многото знатни праведници, които дойдоха да се бръснат и фризират, беше и французойката Жана-Антоанета Поасон – знаменитата фаворитка на Людовика XV, известна под името мадам Помпадур. Св. Минков, РТК, 182. // Фамилно название на жена, което обикновено се получава от съпруга. – Искам да носиш моето име, името Огнянов; то не е с нищо безчестно, запетнено, Радо, това име. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 71.
2. Индивидуално название на домашно животно. Едната [кобилка] беше червена и се казваше Айа (родена през май), а другата – черна, тя нямаше име. Й. Йовков, АМГ, 52. – Знайте ли как му [на коня] е името? – каза тя [Нона]. – Арап. Навярно се казва Арап. Й. Йовков, ЧКГ, 20.
3. Собствено название на единични обекти (географски, исторически, астрономически, архитектурни и др.). Кайпа – това е българско село близо до Одрин. Никой от нас не го знаеше по-рано, никой не беше чувал името му дори. Й. Йовков, Разк. II, 149. Историята за София казва, че цар Траян я нарекъл Серди по името на племето си серди (тракийци) 50 години след Христа. Хр. Даалиев, ТИА, 167. Вече втори ден – по нашите земни часовници – „Сириус“ се въртеше около тая проклета Луна, червена и гладка като огромен детски балон. Всъщност наричахме я Луна само защото не знаехме какво друго име да ѝ дадем. П. Вежинов, СП, 98.
4. Название, дума, с която се обозначава, назовава нещо, за да се отличава от подобните му; наименование. Между войниците сноват най-фантастични слухове за характера на болестта [холера]. Името ѝ е страшно. Л. Стоянов, X, 11. Той я попита как се вика това чудно цвете със светлоалени листа, което царуваше с хубостта си над всичките теменуги, момини сълзи, лаленца, карамфилчета, мили по вид и имена. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. Транкалоята – кой знае отгде идеше това име – беше един румънски танц. Й. Йовков, Ж 1945, 11. Обичам ситните цветенца диви / по витошката гола стръмнина. / Едва-едва издават дъх свенливи. / И даже нямат имена. Бл. Димитрова, Л, 37. Не зная как да те зова, любима! / .. / ала за мойта обич няма име / и няма тъй сърдечни стихове. В. Андреев, ПП, 31.
5. Само ед. Установено мнение в обществото за качествата, проявите, поведението на някого или нещо; репутация, реноме. Двамата бяха живели в обич и доверие, помагаха си и искаха да оставят на децата си добро име и добро наследство. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 13. С тоя свой ред стрина Венковица не само поддържаше доброто име на тяхната къща, ами и на чича Венка запазваше достойнството като на селски човек. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. – Казвам ти – не може! Отде накъде ще срамим ние името на партизаните, ще ги правим на разбойници. Каквото им е трябвало, те са взели и са платили – не може ние да крадем на техен гръб. П. Вежинов, НС, 248. – Царят е намислил с огън да запази неопетнено името на черквата, а мене ми се чини, че с кладите ще замърси престолната, ще охули чистото име на страната ни. М. Смилова, ДСВ, 232. Покрай крупните търговци с добро име пред правителството са действували сега за българското дело и видни сановници, авторитетни духовници и пъргави учители, публицисти или хора на свободните професии и мнозина други. М. Арнаудов, БКД, 25. Братът на момичето не се ползваше с добро име. Δ Пропи се и си създаде лошо име в града.
6. Известност, популярност на човек, обикн. поради големи заслуги, положителни качества, талант и др. Името и богатството на Вълчана не само подигаха престижа на дружеството, но премахваха всяко колебание у членовете, улесняваха и най-трудното решение. Й. Йовков, Ж 1945, 103–104. Тъкмо през есента на 1867 г. в Прага пристигнал Марин Дринов, който завършил Московския университет и се стремял да продължи научните си занятия, които биха му осигурили име в научния свят и професорска катедра в Русия. М. Арнаудов, БКД, 59. Най-често малките градчета са дали на България големите имена на наши писатели, художници, политици. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 279.
7. Прен. Обикн. със съгл. опред. Известен, заслужил признание с делата си или с таланта, с изкуството си човек. – Бедният Царивоев, той жертвува живота си за отечеството! Такава ранна и геройска смърт! Едно от малките светли имена в най-новата история. Ив. Вазов, Съч. X, 83. Не можем да отминем с мълчание и новото библиографско списание „Българска книга“. В него сътрудничат и някои вече утвърдени имена. Б. Шивачев, Съч. I, 104. В неговия апартамент [на Цонев] винаги живееха млади художници, които израстваха под крупната му сянка. Някои от тях са вече изтъкнати имена в съвременната живопис. Достатъчно е да спомена само името на Никола Мирчев. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 186. За бъдещия историограф и изследовател на изкуствата ни появата на най-големите ни сценични имена през първите две-три десетилетия от историята на нашия театър несъмнено ще се сложат като едно от най-загадъчните явления за уясняване. Ст. Грудев, АБ, 163.
8. Грам. Граматическа категория изменяеми думи – названия на предмети, качества или количества. Относителното местоимение „чийто“ се съгласува по род и число с името, което е след него, а не с определяемата дума от главното изречение. Л. Андрейчин и др., БГ, 285. Кое е прилагателно име? Което ся прилага при съществителните и показва техните качества, количества и обстоятелства, напр.: умен человек. Т. Хрулев, БГ, 22. Съществително име. Прилагателно име. Числително име.
◊ Β името на някого или нещо. Книж. Въз основа на, заради. – Като народен представител и в името на народа не приемам рапорта. С. Радев, ССБ I, 79. Дотърчаха пъдарите. Опитаха се да ме задържат: – В името на закона – арестуван си! Н. Хайтов, ДР, 153. Кметът говореше добре. Той бе известен оратор по публичните събрания на сговористката партия. Ръкопляскаха му. Но когато той предложи в името на тези идеи да продадат евтино жито на мелничарите, за да докажат своя патриотизъм – житарите пак не се съгласиха. П. Спасов, ХлХ, 168. Да не ми е името. Със следв. собств. име и изр. със съюз ако. Разг. За подчертано уверяване, че непременно ще направя нещо или че нещо е точно така, както аз твърдя. – Ще я натикам при Петко и ще повикам Тончо да ги заловим някоя нощ. Да ми не е името Неша, ако това не стане. Ст. Даскалов, СЛ, 134. – Да не ми е името Хаджи Андрея, ако не натъпча всекиго в кози рог! П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 359– 360. <Да> не направиш името си. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да не дочакаш имения си ден, да умреш скоро. За боже име. Диал. Ирон. За, без нищо. Изваждам / извадя <лошо> име на някого. Разг. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. По-добре да ми извадят окото, че да не ми извадят лошо име. Π. Ρ. Славейков, БП II, 57. Излиза ми / излезе ми име на някакъв. Разг. Говорят за мене, че съм станал някакъв (обикн. поради някаква отрицателна често повтаряна проява). За добро ли, за зло ли, ама тази година по нашия край се навъдиха много зайци. Ама смееш ли да дигнеш ръка? Ха си чукнал някой и виж, че ти излязло име на бракониер. РД, 1965, бр. 133, 2. – Потвърдих присъдата – каза Симеон – и така отдадох почитание на закона. А след това я отмених. Отмених я не от милост, нито от страх да не ми излезе име на жестокосърдечен владетел. А. Гуляшки, ЗВ, 89. Излиза ми / излезе ми <лошо> име. Разг. Говорят лошо, злословят за мене, опозорен съм от мълвата. Страшен присмехулник е народът. Неуловим и неуязвим. Затова хората са казвали – живеница да ти излезе, име да ти не излезе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 23. – Ако си майстор – вика баща ми, – ще я [кацата] направиш! Не я ли направиш, ще ти излезе лошо име, а името на майстора е главното! Н. Хайтов, ДР, 151. И името си забравям / забравя; и името си не мога да кажа. Разг. Съвсем се изплашвам, слисвам се и онемявам. – Да не са болни нещо – уплашено наведе лицето си към него Мишо. – Не, здрави са, но нали знаеш, натиснала ги е работата, че както се казва, името си човек забравя. М. Яворски, ХСП, 195. Името им е легион; имя им легион. Книж. Много са, в голямо количество са. Тук [във „Войвода“ и „Дончо“] имаме дребни, симпатични образи, от една страна, а от друга – грозни, безчовечни и отвратителни образи на готовановци, експлоататори и мъчители, чието име е легион. Б. Ангелов, ЛС, 207. [Анкета c Вазов:] Кой е бил най-хубавият момент от живота ви? – Когато пръв път плаках от радост. Кой е бил най-печалният (най-тежкият)? – Имя им легион. Ив. Шишманов, Д, 323. Малко име. Разг. Име (в 1 знач.). – Как му беше малкото име на тоя Сотиров? – Стефан. Ем. Станев, ИК III, 66. На името на някого. Разг. Лично право на някого върху нещо, обикн. собственост. – Знаеш ли на какво има [снахата] право? На една трета от къща, от дюкяни и от капитала. Само от мелницата няма дял, защото тя е на мое име. Ем. Станев, ИК ІІІ и IV, 516. От името на някого. Книж. По поръчение, по упълномощение на някого. – А пък Момчил си е Момчил! Все същият юнак над юнаците, дето шеташе от Родопа до двете морета и по гръцка, и по нашенска земя. Дойдох да ви калесам от негово име на царската сватба. Ст. Загорчинов, ДП, 44. Трайко да ти е името. Жарг. Мълчи си, не продумвай нищо, не издавай тайната. – Шшшт! – прекъсва ме Тони, като слага пожълтелия си от тютюн показалец на устните си. – Трайко да ти е името! Б. Райнов, ГН, 75.