ЍМЀЙЛ м. Информ. 1. Електронна комуникационна услуга, достъпна през интернет, която представлява система за предаване на съобщения, написани на електронно устройство (компютър, смартфон, таблет); мейл, електронна поща. Ние и досега редовно поддържаме връзка. Вече от България продължавам да си пиша с тях по имейла. А. Желязкова и др., ИНС, 349. Дължа няколко развръзки на истории за хора, за които съм разказал в миналото и които претърпяха съществено развитие, но едва ли тук има достатъчно място. Ако някой ги иска, може да се свърже с мен чрез имейл. И. Иванов, КЩ, 729.

2. Съобщение, изпратено и получено на електронно устройство (компютър, смартфон, таблет) чрез тази система; мейл. На следващата сутрин ме чакаше нов имейл. М. Попова, ВЗ [еа]. – Изобщо не се обаждаш. Не ми отговаряш на имейлите. Д. Шумналиев, ВР [еа]. Получих имейл. Δ Изпратих имейл. Δ Имам един непрочетен имейл.

3. Електронен адрес в тази система, който се използва от един потребител (лице, фирма и др.) за изпращане и получаване на такива съобщения; мейл, електронна поща. – Знаете ли имейла ѝ? – Да, разбира се. В. Люцканова, КО [еа].

4. Електронна пощенска кутия в тази система, която се използва от един потребител (лице, фирма и др.) за изпращане и получаване на такива съобщения; мейл, електронна поща. Проверявам имейла си и виждам, че Веско ми е изпратил информация, както е обещал. Ив. Самуилова, БРС [еа]. В днешно време дори първолаците имат имейл. Т. Димитров, ДН, 89. В имейла ми има две непрочетени писма.

5. Като прил. неизм. Който се отнася до тази система, който използва тази система. Тъкмо се готвеше да потегли към Фрайбург, когато айфонът ѝ извести, че на единия от имейл адресите ѝ е пристигнало ново съобщение. Е. Ламбрева, ОСЩ [еа]. Имейл маркетинг. Имейл кампания.

– Англ. e-mail.


Източник: Речник на българския език (онлайн)