ИМЀЛ м. 1. Полупаразитен храст с жълтозелени цветове и бели кълбести или ягодообразни плодове, виреещ по широколистни и иглолистни дървета и храсти. Там, където реката и пътеката правеха кръст, стояха скупчени кленове, фантастично окичени от кълбетата на имела. Й. Радичков, ЧП, 22. Върна се обратно, взе един трион, та изряза всичките клони, по които се бе настанил имелът, струпа ги на куп и ги изгори, да не заразят другите дървета. П. Бобев, ГЕ, 88.
2. Бот. Семейство полупаразитни растения по клоните на дървета и храсти. Viscum.
◊ Бял имел. Полупаразитен храст с вечнозелени листа и бели кълбести плодове с лепкави семена, който вирее по широколистни и иглолистни дървета и храсти и се използва в народната медицина за намаляване на кръвното налягане. Viscum album. Черен имел. Полупаразитен храст с лопатовидни листа, жълтозелени цветове и ягодоподобни плодове, който вирее по дъба и кестена. Zoranthus europaeus.