ИМЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Голям феодален имот – земята заедно с жилището и стопанството. Великите боляри били най-влиятелни велможи в царството, владали обширни имения и крепости. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. И ето, като в приказка, от двете страни на пътя кокетираха със своята горска прохлада горите на частните имения. Б. Йосифова, БЧМ, 68. На три-четири километра зад чифлика Грабовец в съседното графско имение беше настанен щабът на полка. В. Нешков, Н, 95.
2. Голямо частно земеделско стопанство; чифлик. Понякога старият депутат минаваше оттук [край мелницата] с колата си или на файтон, оглеждаше просторните си имения и се наслаждаваше на този хубав и богат край. К. Калчев, ЖП, 122.
3. Остар. Имот, собственост. – Това е само едно от именията ѝ. Ти трябва да видиш и вилата ѝ долу край океана, и яхтата ѝ, и хижата горе в Скалистите планини, за да разбереш колко богата е леля ми! Ал. Бабек, МЕ, 220. Имението на Бурханлара беше някогашен хан, останал от една туркиня. П. Славински, ПЗ, 74. Заключавам сега со всяко уверение, защо той, Хреля, като посвятил всичкото си имущество и самия свой живот на тоя манастир, требува да го е снабдил и с някои недвижими имения. Н. Рилски, ОМР, 29.
4. Остар. Имущество, богатство. Тога Крум разгнева се много и напада на Никифора царя близо при Славомира, недалеч от Никополя, и разби му войската конечно, и зема сичкото имение, що беше пленил из негови двор и от Болгарията. Хр. Павлович, Ц, 27. Аз та заминувам на имение и слава, но ти си по-горен от мене с твоята мудрост и учение. П. Берон, БРП, 86. Умните человеци за избавванието си не смиляват имението си. П. Р. Славейков, ББ (превод), 76. // Скрито съкровище, имане. А добродетелят, онзи человек, комуто запалих къщата, кога я разкопава, ще намери имение и той ще може да стори по-много добрини. П. Берон, БРП, 89. Работник някой, като копаял земята, намерил имение. Π. Ρ. Славейков, ББ (превод), 98.