ИМЕНЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е широко известен с творчеството си, с дейността си; бележит, знаменит, прочут. Покойникът беше именит, стар и заслужил народен труженик. Й. Йовков, Разк. III, 94. Пред погледа ми се открояват образи на някогашни мои съвременници – неизвестни и именити, с които ми бе отредено да вървя към мечтаното бъдеще. Мл. Исаев, Н, 6. Аз като тебе също се бях записал в голямото училище и много се радвах, че то е кръстено на такъв именит писател, какъвто е Елин Пелин. А. Каралийчев, С, 213. Там [в Магнаурската школа] беловласи философи тълмяха стихове на древни писатели, именити стратези разбулваха дълбоки тайни на военна сръчност. Н. Райнов, ВДБ, 71. Именит държавник. Именита певица. Именит пианист. Именит учен.