ИМЕНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. В езиците с падежна система – който се отнася до падежа на подлога. Из сичките тия различности познава ся, че истинното имя е било Руйо (именително), Руя (винително). Г. Кръстевич, ИБ, 535. Именителни конструкции. Именителни форми.
◊ Именителен падеж. Грам. Падеж, в който стои подлогът в изречението; номинатив. Именителният падеж е падеж на подлога и на съгласуваното с него сказуемно име: Народът въстана. Той е борец. Л. Андрейчин и др., БГ, 79. Името в именителен падеж отговаря на въпросите: кой, що.