ЍМЕННИК1, мн. -ци, м. Остар. Именик. Циганите знаеха съвсем точно кой кога има имен ден. Още рано сутрин именникът биваше събуждан от неизменния „О, добруджански край“. В. Цонев, ЕВ, 108. Именникът, г-н Гаврилов, трогнат и уморен от щастие, непрекъснато се кланяше ту на тоя, ту на оня и раздаваше малко зашеметени от чувство и хубав коняк добродушни погледи. Д. Немиров, Д № 9, 67. Бръкваше във вътрешния джоб на палтото си и слагаше кларнета на масата. – Гарже, утре има именници. Готов ли си? На имените дни те пееха различни песни. Ст. Мокрев, ЗИ, 78.
ЍМЕННИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Документ – формуляр, в който се вписват някои данни на лица, които постъпват в учебни заведения или на работа. При записване в училището кандидатите трябва да представят свидетелство за завършен клас и два броя попълнени именници. Именник за кандидат-студент.
2. Истор. Средновековен ръкописен исторически паметник, в който са описани обикн. биографиите на владетелите. Царят разгърна именниците на своите предшественици. Да се рови в летописите, в старите писания и хрисовули, беше едно от любимите му занимания след четенето на житията. М. Смилова, ДСВ, 280. „Именник на българските ханове“. Извънредно ценно произведение с летописен характер. К, 1963, кн. 7, 41.