ИМЕНÒВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Именувам. Много время тии витези скитали по различни морета, догде най-после дошли към възточния бряг на Черно море, в оная страна, която ся тогава именовала Колхидия. Г. Йошев, КВИ (превод), 56. Господарите до времято на Йоана Василиевича Грозний, или до 1547 година, именовали ся князове. Г. Икономов, КЗ, 71. именовам се страд.
ИМЕНÒВАМ СЕ несв., непрех. Именувам се.