ИМЕНУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от именувам като прил. Само в съчет.: Именувано число. Мат. Число, което е придружено с название за единица мярка и изразява измерението на някаква величина, напр. 15 м, 2 кг, 37°.


Източник: Речник на българския език (онлайн)