ИМЕНУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се именува. Два месеца вече ставаха, откакто Митрофан Дакито, именуем още Прасето, беше назначен мирови съдия в спокойния градец Б. Ив. Вазов, Съч. VII, 3. След като ма представиха на сливенския юзбашия, именуем Кара-Юзбаши, даде са заповед да ма експедират в затвора. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 218.