ЍМЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от име (в 1, 2, 3 и 4 знач.). – Добре, а как се казваш, девойче? – Роза. – Хубаво именце. Хайде, Роза, качвай се в лодката! П. Льочев, ПБП, 24. Аз съм човек от народа, изгубен сред множеството с моето просто именце Атанас Стоянов. Елин Пелин, Съч. IV, 129. Като почерпеше някого с една чаша вино, остави са вече; то от дяда хаджия по-добър не биваше. Люлеяха му, чешаха му опашка, поднасяха го с обичливото му именце хаджи Василаки и той дваж по-весел биваше. Ил. Блъсков, ПБ I, 62.