ИМЕНЯ̀К, мн. -ци, м. Разг. 1. Човек, който има еднакво име с другиго. Над нас живееше стрина Станка, мамина съименница и нейна приятелка. И тя имаше син, мой връстник и именяк, с когото бяхме съученици в гимназията. Кр. Григоров, ОНУ, 71.
2. Лице в деня, когато се празнува именият му ден; именик.