ИМИГРА̀НТ м. Книж. Чужденец, който се е заселил на постоянно местожителство в някоя страна. Плахата надежда, че това е някаква дебелашка шега, скроена от българските имигранти, с които напоследък се бе сближил, започна да се изпарява. А. Попов, МЛ, 12. През 50-те години широко се пропагандират теории за структурната асимилация на чужденците и малцинствата. През 60-те вече на преден план изниква проблемът за интеграцията, която все още изхожда от идеала за едно хомогенно общество, като резултат от адаптирането на имигрантите. Ив. Иванов, ИО [еа].
– От лат. immigrans, -antis през нем. Immigrant и рус. иммигрант.