ИМИГРА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Заселване на чужденци в някоя страна на постоянно местожителство. Противоп. емиграция. Под натиска на десните сили се засилва консенсусът в страните на Европейския съюз за нуждата от борба с нелегалната имиграция. Н. Дюлгерова, ДПВ, 12.
2. Съвкупност от имигриралите хора в една страна. Македонските българи се заселват най-вече в щатите Индиана, Охайо, Илинойс, Мисури и др. Важно е да се отбележи, че според наличните източници сред имиграцията ни практически са липсвали смесени бракове. Р. Иванов, БНБ, 241.
– От лат. immigratio през нем. Immigration или рус. иммиграция.