ИМИТАТЍВНО. Книж. Нареч. от имитативен; подражателно, като подражавам, наподобявам. Върху епично спокойните виолини [органен пункт] прозвучават тържествено и неясно кларнети, фаготи и корни. По-късно встъпя обой, а към него имитативно флейта. К, 1926, бр. 85, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)