ИМИТА̀ТОР м. 1. Човек, който имитира, подражава. Нищо не е повече антибрехтовско от култа към Брехт, който някои негови имитатори и епигони се мъчат да насаждат. ЛФ, 1957, бр. 31, 4. Почти през цялото време говореше той. Всеки, който е общувал с него, знае какъв удивителен импровизатор, имитатор и разказвач е Кольо Георгиев. Н. Радев, КГХЗ [еа]. Голямата брада не беше просто имитатор, той слагаше в джоба си половината от известните артисти, при това не се напъваше като тях, а го правеше някак ей така, между другото, за собствен кеф и за удоволствие на приятелите си, чиито ченета също щяха да се откачат от смях. К. Топалов, Н [еа].
2. Човек, който може, умее да възпроизвежда точно звуци, движения на други хора или птици, животни. Свилен отвърна на блеенето ѝ [на овцата] с блеене – беше чудесен имитатор, като по даден знак заблея цялото стадо. Д. Жотев, ЕР [еа]. // Птица, която възпроизвежда звуци на други птици, животни и др. Лазар: – Кос!... Аз мисля, че е Вукадинов, а то излезе кос!... Ама че имитатор се извъди! (Изсвирва сигнала, косът точно го повтаря.) Ей, косе, чакай!... Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Малцина знаят за един друг талант на обикновения скорец. Той е и изключителен имитатор. Може да повтаря славееви песни, да подражава на дрозда, да наподобява авлигата, да възпроизвежда даже клаксоните на колите. Д, 2010, бр. 198 [еа].
– Лат. imitator през нем. Imitator или рус. имитатор.