ИМИТА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до имитатор, който е на имитатор. Дара с имитаторска дарба изиграва една гротескна сценка. Бл. Димитрова, Лав., 29. У нас се срещат три значително по-дребни сивозеленикави пойни птички, които също се наричат присмехулници, но техните имитаторски способности не са с такава амплитуда. НТМ, 1969, кн. 7 [еа].