ИМИТЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от имитирам и от имитирам се. Фугата е най-сложната и най-висша форма на полифонията. Тя е самостоятелно полифонично произведение, построено върху многократното имитиране на една музикална тема. Пеене IX кл, 62.
