ИМОБИЛА̀ЙЗЕР м. Техн. Електронно устройство, прекъсващо захранването на двигателя и автоматично блокиращо запалването на автомобила, което служи за предотвратяване на кражба. На всяка алармена система или на всеки имобилайзер за превозното средство, произведени в съответствие с одобрения тип, се нанася маркировка за одобряване на типа. ДВ, 2007, бр. 13, 46.

– Англ. immobilizer.


Източник: Речник на българския език (онлайн)