ИМОБИЛИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Мед. Обездвижване на крайник или на друга част от тялото (обикн. при счупване). В случаи на счупване на дългата кост се пристъпва към поставяне на крайника в неподвижно положение (имобилизация) от хирург или ортопед. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 165. Целостта на дадена кост напълно или частично се нарушава при падане отвисоко или при удар с твърд предмет. Първата помощ се изразява преди всичко във временна имобилизация (обездвижване) на пострадалата част от тялото. Ал. Гюровски, АЧ, 141.
2. Финанс. Превръщане на оборотен капитал в недвижими имоти или в малко търсени ценни книжа. По-важните структурни промени в кредитната система през периода след 1931 г. се свеждат до следните мероприятия или явления: сливането и консолидирането на частните банки, както и учредяването на Българска земеделска и кооперативна банка; имобилизацията на голяма част от банковите средства под формата на облигации на Погасителната каса. Ас. Христофоров, ИПД I, 402. С тия имобилизации се засили значително кредитната криза в страната ни. ОВВТ, 1930, бр. 6, 44.
– От лат. immobilisatio.