ИМОБИЛИЗЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от имобилизирам и от имобилизирам се. Случаите, в които се прилагат изолиране и имобилизиране на психично болни хора, следва да се уредят с нормативен акт. Кр. Кънев, СПП [еа]. Вземането облигациите е равносилно на ново имобилизиране на капитали за неопределено време. Хр. Яновски, МТ I, 154. Имобилизиране на крайник при фрактура.