ИМÒВЍНА ж. Диал. Имот, имущество; имовище. От това башка имат земя: до хилядо и петстотин дюлюма ниви, нали ви казвам: не е да речеш имовина, каквото що има имовини, ами цела мушия. М. Георгиев, Избр. разк., 42–43. И вече рядко минаваше ден без смъртник. Едни приеха ударите смирено, като наказание от бога за дългата война, погребаха умрелите, натовариха леката имовина на колата и изплашени, зарязаха и запустелия дом, и нивите си непожънати. П. Михайлов, ПЗ, 166.