ИМОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има много имот; богат, заможен, имотен. – Сегмене, млади левене, / арам ви солта и леба, / .. / Че й Димитър имовит, / вие сте зели имане, / та не сте него губили. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 444. Я имам брайкя девет души, / сите са отред търговци, / търговци и имовити. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 359. Се поврати свети Петар: / „Ай от тува, грешна майко! / .. / Дали знаеш, паметуваш, / кога бяхме у бел света, / ти си беше богатница, / богатница, имовита“. Нар. пес., СбБрМ, 49.