ИМОРТЀЛ м. Цвете, на което цветовете запазват естествения си вид и след изсъхване; безсмъртниче. Xeranthemum. От многоцветната и умираща растителност, от имортелите и жълтурчетата край пътя се излъчваше някакво примирение, което тишината и мекото слънце насищаха със сладостна печал. Д. Димов, Т, 4. Обр. Възлез към лири чудотворни. / Отдай им своя дух суров, / .. / И там, пред образите смели / на горди, славни имена, / сложи и своите имортели / от мечове и знамена! Т. Траянов, Съч. III, 6.
– Фр. immortel ‘безсмъртен’.