ИМÒТ м. Земя, сгради, вещи като притежание на някого; имущество. – Ще си оставим къщата, градината, нивите, целия имот. Мама казва – дано им приседне на гърлото нашият имот! А. Каралийчев, ПС I, 131. Вярно е, че той [Васил] беше запазил имота, добитъка, всичко, но пък и добре беше се погрижил за себе си: в града имаше къща, живееше на широка нога. Й. Йовков, АМГ, 72. Тук бяха хамбарите на бея, тук бяха постоянно и двамата му кехаи, пазачи на имота му – цялото поле наоколо, ведно със селото и людете и всичко живо в него. Д. Талев, ЖС, 9. Дойде Тосун бей, направи плен и пожар Клисура – мойта къща, имот, стоки, всичко – пепел. Ив. Вазов, Съч. IX, 44. Той мразеше воденицата. Постоянната борба, която водеше с брат си, засилваше ненавистта му към този имот. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 17. Страстта да трупа имот, да богатее, отдавна растеше и завладяваше душата му. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 170. Придоби имот / Софроний, къща построи, чифлици купи. Ст. Михайловски, СБ, 111. // Обработваема земя – ниви, лозе, градини. Еньо обиколи имота си около мястото, дето готвеше да прави чифлик, и погледна нивата на брата си. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 155. Той бе родом от Тракия и обладаваше там обширни имоти. Ив. Вазов, Съч. XIV, 15. – Знам какво ще ми кажеш, знам... Имам имот, нали? Имам земя, като умра ще я оставя на децата си, нали тъй? Й. Йовков, ПГ, 38.