ИМÒТЕЦ, мн. няма, м. Умал. от имот. – Нещо имотец... къщичка... такова да имате? – Нищо нямаме. Живеем под наем – отговори Мишо и го погледна хитро. Старият клюмна, лицето му стана сиво-пепеляво от мъка и разочарование. Г. Караславов, СИ, 300. Чакъра, въпреки дребното си благополучие, въпреки лозето и нивата си, въпреки малкия си имотец на село, съзна изведнъж, че той и стражарите бяха само жалки слуги на тази мафия, която не даваше ни пукната пара за живота им и гледаше само печалбите си. Д. Димов, Т, 292. Знайно е, че най-обикновено сиромахът оставя наследство борчове. Но все пак и малко имотец ни остави той. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 27. Добре, че остави имотец – та го гледат син му и снаха му. Ив. Вазов, Съч. X, 98.