ИМÒТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от имот; заможност, благосъстояние. Имотността и славата на Хаджи Донка затуляха в очите на дяда Славчо всичките негови лошавини. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 119. Сплетений на челото му рой / сгъстени бръчки най-открито туй говори, / тъй както хубав плет, широки бели двори / оплел, на грижния ступан имотността / показва. П. П. Славейков, КП ч. I, 20.