ИМÒТСТВО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Имот, имане; богатство. Ангеловци не знаете ли? Секи ги сочеше напред с пръст и секи са чудеше на тяхната задружност и на тяхното имотство. Т. Влайков, Съч. II, 121. Ако да имах имотството на тоя богат началник на митарите Зекхея, бих казал на Филаретова: – Ето половината от имането ми, нека е твое. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 558–559. Старай ся прилежно да завардваш имотството си неповредимо и да го умножаваш чрез праведни начини. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 133.