ИМПЕДА̀НС м. Физ. Пълно съпротивление на верига с променлив електрически ток, състоящо се от активно и реактивно съпротивление. На младите конструктори, които притежават динамични микрофони (с импеданс от порядъка на стотина ома), предлагаме да експериментират схема на микрофонен усилвател за слушалки. МК, 1992, кн. 4–5 [еа].
– От фр. impedance, англ. impedance от лат. impedio ‘спъвам’.