ИМПЕРАТЍВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от императивен. Данните дават основание да се каже, че носителите на българския език ясно разграничават разликата в императивността на прилагане на писмените норми в официалното и неофициалното писмено общуване. БЕ, 2019, приложение 2, 221. Въпреки своята императивност разпоредбата не лишава субектите от право на защита. ДВ, 2020, бр. 85, 14.