ИМПЕРА̀ТОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на император; императорски. В ауденцията генерал Игнатиев разяснил на руския цар състоянието на Турция. Игнатиев обърнал императоровото внимание към намеренията на Мидхат паша, който кроил да свали съвсем Османовото колено от престола. НБ, 1876, бр. 22, 88. Силната войска, изпратена срещу българите под предводителството на императорова племенник Помпея, била досущ разбита при Адрианопол. Т. Шишков, ИБН, 101. В Италия и в Германия имало императорови привърженици, които ся наричали гибелини. Г. Йошев, КВИ (превод), 198.