ИМПЕРИАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Държавна политика и практика за насилствено налагане на контрол на по-мощните чужди държави над слабите страни, разширяване на властта и господството, особено чрез пряко териториално придобиване или чрез придобиване на политически и икономически контрол върху други територии и народи, властване над чужди страни чрез насърчаване на имперски интереси и борба за световна хегемония. Според вижданията на Владимир Улянов – Ленин за социалистическата революция в епохата на империализма, в Русия тя най-лесно може да започне, но нейната задача ще бъде по-скоро да подпомогне революционното избухване там, където икономическите условия наистина са съзрели – напр. във Великобритания или в Германия. Ев. Кандиларов, ИСС, 71. Империализмът е една система, при която големите държави на капиталистическия свят търсят да завладяват чужди земи, за да могат да ги експлоатират всестранно. Д. Цацов, ОФШБ [еа]. Като основни признаци на империализма се определят: появяване на монополи, обединение на производствения и банков капитал във финансов, завършило териториално разделение на света, което поражда войни за преразпределението му, подялба на света от монополистични съюзи.
– От фр. impérialisme.