ИМПЀРИЯ ж. 1. Форма на държавно управление, която се характеризира с императорска върховна власт. От кралевство Франция станала республика, после империя, после пак кралевство. Г. Йошев, КВИ (превод), 347. Октавиан върнал ся в Рим, гдето Сенатът и народът го посрещнали с титла император. От това время Римската държава ся нарекла римско царство или империя. ВИ, 58–59.
2. Голяма колониална държава, която се управлява от император. Русия започва все повече да се интересува от съдбата на християните в Турско и да се стреми да обезсили и унищожи могъщата някога Турска империя. Б. Пенев, НБВ, 35. Вероятно е, че тази огромна пустиня [Бразилия] ще са насели по-лесно сега, когато Бразилия образува отделна държава под бляскавото име империя. С. Бобчев, ПОС (превод), 292.
– От лат. imperium ‘власт’ през рус. империя. – Е. Мутева, Райна – българска царкиня (превод), 1852.